Пътека

Feb 20, 2011, 12:17 AM

Poetry » Love

800 0 0

Лято е!
Във късния следобед на слънчеви петна
през слънцето, през сенките...
през слънцето, през сенките...
вървя.
Във времето, когато
се издължават силуетите,
по пътя тръгнах. Ето ме.
Във въздуха се носи въздишка на гора.
И първо шапката на този мъж докосвам.
През него тръгвам боса.
Лицето му е остров, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пътека

Want to read more?

Random works