Лято е!

Във късния следобед на слънчеви петна

през слънцето, през сенките...

през слънцето, през сенките...

вървя.

Във времето, когато

се издължават силуетите,

по пътя тръгнах. Ето ме.

Във въздуха се носи въздишка на гора.

И първо шапката на този мъж докосвам.

През него тръгвам боса.

Лицето му е остров,
а устните мъгла.

Направо през сърцето му,

надолу през гърдите,

докато

в обувките му стъпя

и като ваза

закръгля силуета на общия портрет.

Сега.

Сега съм тук пред теб.

19.02.2011

В.Търново