Аз не спирам, избирам, римувам,
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.

Долетях от земите на Рая,
и узнах, че боли да си жив.
Пожелах ли душите да смая,
като края на спомен горчив?

Ще разлая планетните сили,
и ще пия от дните съдби…
За очите, тегобите скрили,
ще съм зов и пътека в зори.
 

Ще оставя света си написан,
и забравен на тази земя –
ще заплача, тъговен и слисан,
и към новия ден ще летя…