Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар
и върни ме завинаги в топлата есен,
заключи самотата ревнива така – с катинар
и открий ми в очите простора небесен.
Измоли ме от тъмната нощ, подари ми луна,
щом потърся пролука, към тебе да свети,
да достигна брега ти по-бяла дори от вълна,
като обич спасена от черните клетви. ...