Sep 9, 2017, 7:06 PM

Пътека за двама 

  Poetry
648 4 7

Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,

да надбягам последния поривен вихър

и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,

като гълъб покоя намерил да стихна.

 

Измоли ме от залеза – този оранжев пожар

и върни ме завинаги в топлата есен,

заключи самотата ревнива така – с  катинар

и открий ми в очите простора небесен.

 

Измоли ме от тъмната нощ, подари ми луна,

щом потърся пролука, към тебе да свети,

да достигна брега ти по-бяла дори от вълна,

като обич спасена от черните клетви.

 

Измоли ме от рукнал студено дъждовен порой

и завий ме с палтото си мокра до кости,

помълчи в тишината, до мене ти само постой,

не мисли, не вини и не казвай „а после”.

 

Измоли ме високо с последна молитва от мен,

да те чуя от девет земи надалеко

и открия към тебе в душата си мост построен,

за да бъде той брод и за двама пътека.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??