Пътеката на костенурката
Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди,
че ще диря път в сезон?
Моят дом е кът свиден –
жадува ведър хоризонт!
Крия своята детска боязън
сред треви със билков дъх:
вас с доброто да предпазя –
всеки сам да търси своя връх...
И когато с мисъл го намери,
дълго да живее в миг усамотен
там, под слънчевите двери:
залез да изпрати, да срещне ден!
Нали търсен път намира мисъл?
Всяка стъпка е буден тих зов...
Бавна крачка душата ми ориса.
Искам да ме разберете с любов.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментара, Латинка-Златна!🙏
-
Разбрах те с любов, Ranrozar (Стойчо Станев)!
Хубава вечер! -
Благодаря за Любими, Теодора!🙏
-
Костенурките "бавно бързат",за да пристигнат навреме...
Благодаря за коментара, Жени!😍🍀🙏 -
За малко да го пропусна този стих и тази пътека... много добра идея, Стойчо!
-
Благодаря за коментарите и оценките, Ники,Петя,Миночка,Младен и Виолета!🫂💞🫠👋🍀🙏
-
Мило ми стана... Това почувствах аз.
-
Тази костенурка ще достигне поетичния връх преди бързоногия Ахил, Стойчо.
Верен на стила си, ни поднасяш по един непретенциозен начин високоемоционален стих:
"Крия своята детска боязън
сред треви със билков дъх:
вас с доброто да предпазя –
всеки сам да търси своя връх..."
Поздравление ! -
Усетих емоцията !
-
Каква емоция предизвика в мен, това разкошно стихотворение, Стойчо! Поздрав сърдечен!
-
Разкош, Стойчо!
🍀🍀🍀
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
