(продължение)
Минава парадът на нявгашни дни
през моята стаичка тиха,
със образи мили на хора добри,
що с мене по пътя вървяха.
Но има в живота пътеки безброй
и всеки пътека избира,
и тръгва по нея с надежди без край,
по свойта пътека съдбата намира!
Пътеката своя сама си избрах,
оказа се стръмна, трънлива -
там грешки прощавах, самата грешах, ...