Вървейки, аз се срещнах със живота,
в прегръдките на зъзнещия град.
Започнах по човешки да говоря,
със този старец нисък, непознат.
В ръцете си държеше суха пръчка.
Погледна ме и рече ми: ,,Здравей!
Младежо, накъде си се запътил?
Наблизо или нейде надалеч?’’
Погледнах го живота най-смирено.
,,Далече съм! Къде отиваш ти?’’
Попитах, а в очите му зелени
почиваха замръзнали сълзи. ...