Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива,
с устрема нов към новия свят,
оставил прахта разнасян от вчера,
пътувах, пътувах и никак не спрях.
По пътя ме драха коприва и тръни,
възглавница нямах, сред камъни спях
и сянка на минало сред нощи бездънни
с гласа си от хиляди в мрака видях. ...