Искам онзи Дубровник,
отразен в очите ти като приласкаване.
Искам онзи момент,
в който терасата става бряг на Адриатика
и Локрум e поздрав в зелено,
а ти ми обещаваш кафе с вкус на пролет
и връзваш мартениците ни с вярата,
че дърветата са вълшебни и всичко могат.
Могат да ни сближат,
както това пътуване.
Котор още живее в мен -
планина, която смалява. ...