ПЪТЕВОДНА СВЕТЛИНА

                          /на майка ми /

Сами да сме под лунните простори,

светило мое да си в нощ и ден

като звезда, която с мен говори,

аз искам да си винаги до мен.

Душата ти катарзисна е струна,

която често дава ми криле

и сгрява всяка нежна дума

мен – твоето единствено дете.

Врати отваря твоята усмивка.

Аз искам все да чувам твоя глас.

Злината мъдростта ти я потъпква

в натрапчивия, календарен валс.

В безоблачния ден и в нощ дълбока

бъди ми пътеводна светлина!

Като морето си зеленоока,

най-хубавата майка на света!

Живота затова, че си ми дала,

пред тебе падам аз на колене

и моята признателност голяма

в стих не може да се побере.

                     Силвия Милева

                     гр. Варна