Feb 13, 2007, 7:12 AM

ПЪТИЩА 

  Poetry
546 0 6

Пътища мои - желани, незрими,

вие сте моят отдушник и плач.

Вие създадохте моето име -

аз ви утъпквам от сутрин до здрач.

 

Мойте успехи и моите грешки

плод са на пътя, по който вървях.

Бяхте различни - леки и тежки,

ала стоически аз ви търпях.

 

Днеска сте същите - няма да скрия,

трудности има по-много дори.

Ала сърцето от тази магия

в плен е, и иска до край да върви.

 

Пътища мои - чертайте съдбата!

Аз ще препускам, крещящ и смълчан.

Искам да стигна с успех до вратата

на магистралата гладка - но сам!

 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??