Nov 3, 2010, 1:10 PM

Пътища 

  Poetry » Love
578 0 2

Пътища

 

Вървяла си по своите пътеки

самотна и смутена, но с мечти

изминала си пътища нелеки,

а вятърът те викаше – „Поспри”.

 

И аз вървял съм някъде наблизо

в заблудата, че вече съм щастлив,

в сърцето си отчаяно не влизах

и сякаш бях забравил, че съм жив.

 

Със умисъл, или пък по случайност,

Съдбата наште пътища събра,

изпрати ни във влюбена реалност

и времето забързано се спря.

 

Събуди ни с прекрасните си птици,

докосна ни – с омайните цветя

дъжда прибра във своите зеници 

и с шепота на вятъра запя.

 

Запя за теб, за твоята усмивка,

за чувствата, за твоите сълзи,

за устните, които със целувка

превръщат ме в спомени... нали?

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??