Пътник
Ела в мойта скромна къща, по своя път за малко спри,
свали товара от плещите, до мен на прага поседни.
Навярно ти видял си много, къде върви светът, кажи,
отпий студената водица, на мене всичко разкажи.
Че аз жадувам реч човешка, а тук тъй рядко чувам глас,
разказвай, пътнико, разказвай, ще слушам тебе в захлас.
А пътникът така ми каза:
- За теб утеха аз не нося, а твоя мир ще отнеса,
аз пратеник съм, имам вести от свидните на теб деца.
Какви момчета си отгледал, какви прекрасни синове,
да знаеш, че работят здраво, не спират техните ръце. ...