Пътник
В изморения влак се е сгушил измореният пътник,
надалече потеглил с надежда една.
По неравните релси неугледен вагон се поклаща
и го пита така:
- Накъде си потеглил, човече, трака-трак, трака-трак, трака-трак?
- Все едно е, приятелю, вече - казва пътникът -
не поглеждам назад...
- А защо се отделяш от родния корен? - пак въпрос след въпрос.
- Та защо ми е корен... той не дава ми хляб?!
- Ами пръстен годежен къде си оставил? - идва следващ въпрос.
- Без пари брак сигурен няма... ще ме питаш ли пак?
- Как оставяш децата самички, как ще я караш без тях?
- Щом ме питаш, ще кажа, търся хубаво бъдеще, друже, за тях.
- А за бащински гроб кой ще се грижи -
не престава с въпросите този тракащ вагон уморен.
- Нямах време за това да помисля -
отговаря измореният пътник и замлъква смутен.
© Иван Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
...!!
-
Стихът ти е страхотен, искрен и дълбоко въздействащ, Иване!
Поздрав с надежда и от мен! -
Тъжната истина в настоящето ни...
Стихът вълнува силно! -
Изразявате гласно мислите си!
Всекидневната медитация, да обърнем внимание на всички промени в живота, да бъдем внимателни!
Можем ли да държим под око всичко - съпрузи, деца, родители!!! -
Стегна за гърлото този твой стих!
Поздрав! -
И МАКАР ДАЛЕЧ ОТ ТЕБ, РОДИНО,
АЗ НЕ СЪМ БЕГЛЕЦ, А ПРОСТО ПЪТНИК
И СЪС КРЪВ ПОДПИСВАМ СЕ, РОДИНО:
ЕМИГРАНТ НЕ Е РОДООТСТЪПНИК!!!
Не е наша вината , Иване...
От мен и Мадрид лек ден! -
Много са такива пътници, Иван, много... Боли ме за тях и за България...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
