Пътник
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата
зад гърба на това ми решение.
Нека твоето лозе опази страха.
В моето вече шетат хиени.
Бръквам в кесията. Бледа луна
се нуждае от сетната ми надежда.
Плащам и под нейната светлина
виждам пътя. Вълшебен изглежда.
Крача. Свиркам безгрижно с уста,
а от храстите се измъква рошаво куче.
С него делим хляба и песента.
Да прегръщам живота то ме научи.
Накъдето вървя. Докогато. Свещ
запалена, като мен, се топи и смалява.
Някой рече ми, че съм вещ…
Пътник съм! Пътя познавам.
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
нито за лек, ни за утеха.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Най-ценният товар към вечността-
словата що след нас ще продължават
да са мерило за човечността
и всичко що се от сърце дарява...
Успех! -
Наистина е удоволствие да се чете такава поезия! Поздравления, Светла!
-
... аз бих нарамила пианото
-
Благодаря!
-
Удоволствие беше да прочета, Лина! Успех в конкурса!
-
Благодаря!
-
Пътник...прави пътища, там където ги няма. Много харесах, успех, момиче!
-
Благодаря, Водице, а на Теб успешни да са всички пътешествия до малки и големи сцени!
-
Хубаво е, Лина. Успех в конкурса!
-
Благодаря Ви...!
-
Успех и от мене, Лина!
-
Успех, Лина! Чудесно е!
-
И 10 гласа бих ти дала, за тази творба, Лина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
@Бети, не бих взела пианото.
@Гюлсер, Благодаря.
@Доче, за едната добра дума човек маймун става, но ... това е друга песничка за из път... Благодаря ти!