Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата
зад гърба на това ми решение.
Нека твоето лозе опази страха.
В моето вече шетат хиени.
Бръквам в кесията. Бледа луна
се нуждае от сетната ми надежда.
Плащам и под нейната светлина
виждам пътя. Вълшебен изглежда. ...