Вятър студен под нозете му диша,
кожата настръхнала, не от студ... от раздяла.
Във гърлото му - буца заседнали думи,
а в очите - блещукат сълзи.
Устни потрепват, сърцето жално потупва.
Релси прашни... отразени в лицето,
в лицето-рисунка... на този Пътник.
И ето... поредният път на раздяла...
...
На този перон той оставил е
и майка, и дом, и любов.
Къде отиваш, Страннико? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up