ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво,
тъй не зарязах мравчица по път! –
с последната троха си я проводих,
свободен съм да дишам с пълна гръд
в заблуди, болки, страсти и несгоди,
ни едного до днес не нараних
със мисъл зла – или със скверно дело,
замръквах подир своя честен стих – ...