Омръзна ли на твоите очи
да скитат в женските брътвежи,
да плъзгат леки светлини,
умът им да ги забележи?
Умора просна ли крака,
подути, прашни и безпътни
на всяка следваща врата...
И побелял от прах дъхът ти
се спира стар, отчаян, озверен
почуквайки за сетен път във двора.
Отчетлив звън. Звъниш на мен?
Объркал си се. Много нови хора ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up