Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път,
понякога, в сърцето натежава.
Отивам там, в прекрасния си кът,
лишен от суета, стремеж и слава.
Пътувам към онази свобода,
да съм дете и цвят, или пък птица
и да се къпя в изворна вода,
под ласкавите, слънчеви зеници. ...