На прага времето не ще се спре,
през теб минава и през теб пътува,
налага се да плуваш през море
понякога, за да просъществуваш.
А после идва тихият лиман,
да оцениш спокойните моменти,
и небосводът сякаш е огрян
от неочакваните сантименти
на придошлата в делника любов,
грабни я,дълго й се наслаждавай.
Защото тя е твоят апостроф
на всичко лошо, дето отминава! ...