Сред примигващи мъчно фенери
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.
И пред моята старческа младост
си помислих скандално нерад:
"Как във вашия гузен парад
да съм радост?"
Във фасулковски жлъч и обиди
не летят шепнешком пеперуди.
И увяхват малцината луди
сред гниди.
Аз не мога да бъда човече,
характерно за нашия век.
И разбирам, че всеки човек
е обречен.
От сълзите на моята мисъл
и от опита зъл и правдив,
съм наясно, че никой щастлив
не е писал.
Мишкин
© Атанас Янев All rights reserved.