Jul 26, 2020, 7:43 PM  

Пътуване 

  Poetry
890 1 2
Пътувам по асфалтова пътека
и вятърът е мой единствен спътник,
а щъркели прелитат на отлитане,
оставяйки гнездата си опразнени.
И виждам фаровете светещи,
на тези във обратната посока,
ще стигнат - мисля си завиждащо -
до там където аз сега не мога.
До синия простор на необятното,
до бриза и до пясъка в косите,
до боровете пазещи бунгалото,
до шепота безмълвен във очите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Èдин Гравън All rights reserved.

Random works
: ??:??