Sep 10, 2024, 9:51 AM

Пътуване към бъдещето 

  Poetry » Other
41 1 2

Все още имам бъдеще красиво

и влакът ми не спира да лети.

Но в този свят с илюзии лъжливи

не стига да сме само аз и ти.

 

Безумията сякаш вкаменяват

нормалния разсъдък на човек.

А любовта е пламък, просто пламък

във този пренаситен с лошо век.

 

Дано да изгори човекоадови,

които са се развилнели пак.

Любов е нужна, топла като хляба,

за нея хората подават знак.

 

И ми тежи, тежи ми на душата

агонията страшна по света,

защото аз съм волна и крилата,

и нека да пребъде любовта!

 

Аделина Колева

 

© Аделина Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??