Пъхам диска и Тони протяжно запява
с дрезгав глас: „Ах морето” в просторите чисти,
а в нивята встрани есента оживява
и се вихрят във танц пожълтелите листи.
А колата отпред километрите гълта
и моторът припява – същинско ручило,
но накрая в морето ще спре, ще нахълта
във купето ни дъх на тръстика и гнило.
Ще се кротне в краката ни ласкаво, топло,
като среща с любима в брега ще се спуснем –
бързо хвърлили дрехите в него да цопнем,
да усетим солта му по мокрите устни.