Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме.
Прочитаме посоки ненаписани.
Препускаме със мисли за пристигане.
От вятър по-крилати сме орисани.
А пътят все се вие в неразбиране.
Табели много, истини – оскъдица!
Преди да дойде време за прибиране,
животът ни ще бъде наша съдница. ...