Изплаках разноцветното мълчание
след погледа ти тъмно огледален...
Скова гласа ми в жадно бездихание,
потопен порив, димно-нереален...
Най-тихото в очите ми удави се
в релефни вади, кърваво препускащи...
Въздишката отлюспи се, сподавено
вгорчена непотребно, до отсъствие...
Заклех се във последното зачатие,
олтарно преродено... до поискване.
Момински се обрекох на безбрачие,
след нямо, безприсъдно непомилване. ...