Със теб ми се мълчи. Да бъде дълго,
че даже тишината да ни слуша,
как тялото с душата ти ме пълни
и бавно, много бавно ми се случваш.
Сълзите си прибирам под клепачите.
(Достатъчно валя от тази мъка.)
С блаженство, от душа да ме разплачеш!
Плътта ти да се слее с мойта плът!
Мълчи ми се дотолкова, че искам
с ръце да заговоря аз по тебе.
Гласът ми да е вдишване отблизо,
с целувките безброй да спирам времето... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up