Пътеката на нашето дете - дъгата,
роди се от дъжда, роди се в цветове ,
сияние от Светлина в Луната,
от сълзи прах на земни ветрове....

“Не си отивай”-каза ти.
И тръгна си сама....
Молбата ми Молитва е:
Прости!
Не се оттегляй в своята тъга,
не ме оставяй на студената земя.
След допира до твойта Светлина,
душата ми огря се с ....топлина.
От мълчаливо ехо плаче моя зов-
Обичам те! При мене остани,
дарила ме с любов,
попила с нежност
мъжките сълзи...

Не си отивай”-каза ти.
И тръгна си сама....
Но чу ли моята молитвена молба?
Обичам те! Прости!

Пътеката на нашето дете - дъгата,
роди се от сълзи, роди се от цветята,
пътека от Любов, повела ни към Синевата,
очакваща ни тихо между Небето и Земята.