Отекъл, самотен и дързък,
в предградия тихи без плът
рисува съдби, гради ги от восък
съдник на живот и на смърт.
Неистово скърца по листа
писецът от нежен кинжал
в песен по- жива от Висла
за любови и земна печал.
Откъсва цвета на живота,
в залеза кървав и зрял,
стъкмява си тихо кивота
с клинци, всемира прозрял. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up