thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Jun 30, 2018, 11:20 PM

Пътят 

  Poetry » Other
267 0 4

И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?

Коловозите пеят намръщени,
а пък облакът смее се чист. 
И дали от сърце се прегръщаме
в запустели дворове на лист?

Загрубялата тъкан на делника
се излива в поток от благà.
На живота неточен е мерника,
за да питаш учуден: „Кога?“.

И това е картина до втръсване.
Сто въпроса сега ми задай.
На красивото нишката скъсаха,
и билет ни продадоха – край.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??