Вървиш по мраморни скали,
а навред сенки – отломки от земята,
текат безформени реки –
преплетени змии в краката.
Прелитат птици хищни, полудели.
Гладни, спускат се над нас.
И сити сетне се издигат наедрели.
Дивечът свисти с последен глас.
От сянката му къс отнесе,
а в душата мъст пося.
Към следващата жертва се понесе
и в сърцето мрак отля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up