Камбанен звън прогони тишината,
неделя, ден Господен беше днес –
старица креташе във ранината,
живот, догарящ като свещ!
Извиваше се тесен път към храма
обрасъл с бурени и самота,
по него пътници отдавна няма
но храмът бе с отворена врата!
Проблесна лъч през храстите на двора,
изпратен, някъде от вечността!
До храма спря се гълъб от умора,
почивка търсеше за своите крила! ...