Като кървящ защитен механизъм
сърцето наранено за болка се приготвя.
Заради теб и ужасния ти егоизъм
раната за пореден път в мен се закотвя.
Сърцето ми разби се като чаша стъклена,
но, уви, парченцата не те пронизаха.
И съдбата ми се струва тъй изкуствена,
а всички болки през душата преминаха.
За мен животът е тъй отдалечен,
близо е единствено тъгата.
Светът сега ми се струва много променен,
защото с болка ме прободе стрелата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up