Всичко реално ни разделя, но в мечтите си се търсим и

                                 искаме да сме заедно, а това понякога е много повече...

Студена зимна вечер ме обгръща,

въпреки топлината на светлата стая.

Моите мисли в образ превръща

и както съм будна, тъй сънно мечтая.

       Срамежлив лунен лъч зад пердето наднича -

       той е пътят, който към теб ме повежда.

       Крехък е като око на птиче,

       затова с мен пристъпва безкрила надежда.

Напред и нагоре -

сред дълбокия здрач на звездите.

Няма капка умора -

тихо само сълзят нозете.

       И вървим така цяла минала вечност,

       и те търсим даже в черните дупки,

       а времето носи прашинки безбрежност

       и свършва се - скоро зора ще разпукне.

Правя последно безкръвно усилие -

изричам забравена от векове молитва.

Езическо е моето поверие

и действа само по време на жътва.

       Луната потънала е в пряспа снежна,

       до жарката чувствена жътва почакай ме,

       защото пътят, който към тебе отвежда,

       сега е обречен да води за никъде.