Чувам ехото над канарѝте –
глъхне сякаш в крясък на орел.
Мъхове и лишеи се сплитат
в паяжина. Въздухът е смел,
пълен с кислородени озони.
Само нейде мярва се врабец.
Вятър силен ехото догонва,
блъсва го във синьото небе...
То се връща с екот, многократно,
с музика от близката скала.
Колко му е да се върне на обратно! –
Ехото с пораснали крила...