И този ден на края си залага,
щом слънцето заслиза зад баира
(изпило с жадни глътки всяка влага)
към трона си, за потна халба бира.
Жетварките протяжна песен хващат,
отрязва сърпа сетната рукойка,
а ехото извивките препраща
през Вълчи дол към селото. Усойка.
Превързва дядо снопите по залез
на нивата, по голото и теме,
от стомната отпива морно-ален –
картина недовършена на Венев. ...