Пътят на Меца
Меца, що не спря да хълца,
рони даже и сълзи,
киха, кашля и подсмърча,
на опърлено вони.
Доктора извика вчера -
кръвно вдига и не спи.
Той предписа й отвара -
глог и мента да вари.
Чая как ли да направи?
Дълго мисли, двоуми -
огън страшно е да пали
във бърлога без комин.
Там, на горската поляна,
струпа клечки, мъх, трески,
стари дънери, добави
сухи листи и треви.
Лумна пламък нависоко,
пушек слънцето закри,
плъзна огън напосоки,
мятащ пепел и искри.
Страшно стана за Мецана.
Хукна - козина гори!
А след нея път-жарава,
що гора унищожи.
Срам от вчера тъй я тресна -
във бърлогата стои.
Има вече „Път на Меца” -
всички знаят как сглупи.
© Ани Виделова All rights reserved.