Събудих се от крясъка на самотата,
заседнал в гърлото, подобно кост от риба.
Чуждее всяка близост в пустотата -
духът в телата ни - черупки, се прибира.
Като затворници дочакали поредно свиждане,
прегръщаме се с толкова надежди.
Тъмнее хребетът на бъдещето и не виждаме,
как гилотина над главите той навежда.
Кандилото на любовта сега ни свети
и осветява път-конец в ухото на безкрая...
Превръща двама ни във скитници-поети,
щастливи само в тайната си стая. ...