Mar 11, 2008, 8:12 AM

Пътят на странника 

  Poetry » Love
1199 0 1
Лутах се безцелно в пустотата
като среднощен странник по неясен път.
Съпътстваше ме само тишината,
нарушавана от ударите на студа.
Вървях и губех се във нищото,
не виждах край на този път.
Той беше пуст и грозен като всичко,
останал без форма и без плът.
Очи не смеех аз да вдигна,
вървях приведен в тази тишина -
среднощен скитник, окован в окови,
това бе моята съдба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Желязков All rights reserved.

Random works
: ??:??