Валеше между нас раздялата студена
и мокреше през час съдбата отредена.
Сърцата, като факт, увяхнало са цвете
и губеха контакт душите ни и двете.
И в тъжните очи дори мъгла растеше.
В угаснали лъчи и любовта ни спеше.
А общият ни път от тука се разделя.
И ако има съд, то нека е в неделя.
И всеки в своя път да тръгне напосоки
със своя самосъд и с болките жестоки.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Благодаря за прочита, коментарите и за оценката!Вие сте моя стимул!
Поздрави от мен и хубав ден!!