Oct 3, 2009, 12:52 PM

Пъзел 

  Poetry » Phylosophy
574 0 14

Разпаднала се бях...

сега отново се събирам.

И късчетата аз редя,

май фигури съзирам.

 

Да видим... образ и лица...

е, идва ми във много.

Аз бях си само "Аз"...

Сега и ти си тук, защо ли?

 

Ирония! Пореден фарс

и пъзелът се пообърка.

Не, няма нищо...забрави.

Животът ще го подреди.

............................................

... Той никога не бърка.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??