Разпаднала се бях...
сега отново се събирам.
И късчетата аз редя,
май фигури съзирам.
Да видим... образ и лица...
е, идва ми във много.
Аз бях си само "Аз"...
Сега и ти си тук, защо ли?
Ирония! Пореден фарс
и пъзелът се пообърка.
Не, няма нищо...забрави.
Животът ще го подреди.
............................................
... Той никога не бърка.
© Мариана Вълкова All rights reserved.