Mar 7, 2020, 5:18 PM

Пъзел с незабравки 

  Poetry » Phylosophy
643 7 23
В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока,
като човек изпил две кани вино.
Жестоко е и плашещо безоко
пред влака смъртоносен да се сринеш.
Остава ти единствено да вярваш
в стрелочника – момчето от мечтите.
Дори и клюката да вдигне врява,
за тебе то ще бъде твой спасител. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??