В закърпената дрешка на сумрáка
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.
И времето залитна без посока,
като човек изпил две кани вино.
Жестоко е и плашещо безоко
пред влака смъртоносен да се сринеш.
Остава ти единствено да вярваш
в стрелочника – момчето от мечтите.
Дори и клюката да вдигне врява,
за тебе то ще бъде твой спасител. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up