Крило на пеперуда ме погали -

посипа смях по двете ми страни

В сърцето ми пожар щастлив запали -

крило на пеперуда ме спаси

Показа ми небето, чудесата

и в мен се вля усещане за дом

Спаси ме от света на слепотата,

прошепна: "Нямяш нужда от подслон"

Домът е там, където е сърцето,

но моето сърце е на небето,

а там живее на нощта детето,

така че аз съм негова сестра

Дали ме чака у дома, където

ще дойде майка ми след първата зора

да си почине от света пресветъл

във който сън наричат радостта,

а щастие е чувство мимолетно,

стопявящо се като майски сняг 

в очите на умората предлетна

и тежък труд е тази цел заветна -

на гроба ти да засадят цветя!

Обаче, ако не умреш - мисли му -

не ще запомни никой твойто име

разбира се, начело с теб самия

Тъй много имена у теб се крият -

ще бъде твърде трудно да решиш

кое да пазиш, над кое да бдиш,

кое да пуснеш да върви без теб,

кое да скриеш зад стени безчет,

така че никой да не го узнае -

безброй години плащаш този наем

на строгия пазач на твойта същност

Защо да не почистиш тази къща?