May 22, 2015, 7:49 AM

Радост 

  Poetry » Love
641 0 5


Ежедневна си много. Уморена от погледи.
И усмивката ти като облак виси…
Във кафето ти виждам утайка от огън.
Не ме виждаш сега… И къде ли си ти?

Имаш някой навярно. В сърцето накриво…
Аз отдавна не гледам вечерния филм.
Сериал сме за обич до сиво ленива.
Не поглеждаме - вън още падат звезди…

Ще вечеряме с овкусени проблеми.
Ти все чистиш, а аз пия бира нон стоп.
Ще си легнем в чаршафа от старото време...
Ще похъркам а, ти ще разлистиш лаптоп.

Утринта като птичка ще изчурулика…
Ще събудим отново заспалия ден.
Ще разходим две кучета – автомобили,
ще закусим със банички малки от тлен…

И на някой почивен завой ще запалим
на изгубени мигове мръсната газ...
Телефон ако звънне… със гласчето на ангел,
със родителска радост ще живеем на глас…

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви, Диана, Йордан, Анастасия, Доче, Радка! Вдъхновени бъдете!
  • Толкова прозаичено става след няколко години съвместен живот и сякаш никой няма рецепта за трайно щастие. Но всъщност то е във всичко, което имаме и особено в гласчето на ангел!
    Хареса ми много!
    Поздравявам те!
  • И от мен едно ДА- прекрасно!
  • Познато... до болка. Поздравления,Мишо!
  • Малко тъжно и истинско! Хареса ми!
Random works
: ??:??