Jan 25, 2008, 12:07 PM

Радост 

  Poetry » Other
418 0 4
 

РАДОСТ

 

Аз пак те чакам, моя земна радост,

да дойдеш ти във мойте тъжни дни.

Да върнеш в мен надеждите, които

ме подмладяват, щом сме с теб сами.

 

Да събереме ласки, разпиляни

от силен вятър, духал посред нощ.

Да изградим едно сърце, което

да затупти със пълната си мощ.

 

Ти, моя радост, първа и последна,

ела за миг поне, при мен постой.

И ще усетя чувството вълшебно,

че ти си смисъл на живота мой.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??