Радостта залага капани, там където най-малко очакваш. Сиренцето- желание, огладнял и уверен сладко, сладко си хапваш... и мислиш, че е само твое... И когато най-скъпият дар, е откраднат, от този, във който вярваш, и е дарен другаде, дето му вярват... Капанът-истина щраква и тогава най-силно боли... Дали ще избягаш? Радостта залага капани... По-малко се радвай и повече се пази...
Благодаря за искрените коментари. По принцип съм човек с положително мислене и ви разбирам, но този мой стих е написан спонтанно и се отнася към конкретен човек, който ме е наранил и е заложил капан на радостта...Хубава вечер на всички!
Цветелина преди мен чудесно се е обосновала. Точно това е - страх! Страх да се зарадваме, страх да не изчезне магията, страх да не ни предадат, страх да не ни наранят, страх... А ако опитаме без страх? С радост? Да се радваме и благодарим за всички прекрасни мигове, които получаваме. Дори и да са дребнички, като тревичка покълнала между плочките на тротоара.
Аз пък си мисля, че трябва постоянно да се радваме и всеки да вижда радостта ни! Когато сме радостни излъчваме любов и нищо лошо не може да се докосне до нас! Когато обаче се радваме и имаме едно наум, че много добро, не е на добро, то тогава страха започва да работи за нас, а има ли страх, то за каква радост можем да говорим! Радвайте се, обичайте, дарявайте любов, усмихвайте се и нищо лошо няма да може да се допре до вас! Вярвам!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.