С дъх на "Нина Ричи", шоколад и вино,
една дъждовна нощ ме омагьоса,
дали от капките в стъклото тихи,
или от вкуса, забравих за света наоколо.
Когато пълните води на Дунав спяха
и сънуваха прегръдка на морето,
ръцете ми копнеещи със теб се сляха,
ненаситно нежно търсещи ръцете ти.
Вихърът на чуствата извиращи помете
без свян на разума оградите нездрави
и ослепяващи лъчи на милион комети
разкъсаха на тъмнината дрехите корави. ...