По угари пристъпвах, но потъвах в кал,
със ходила премазани без жал.
В пустинни бури стъпките си вграждах
когато миг след миг живота раждах.
Зареждах се с предвечния си Аз,
от дъното безводно до Парнас,
в тълпата – самка, прайда във пустиня...
Веднъж да си изпрося милостиня
от себе си, в престъпна нощ, в мъгли,
без дъх останала, да не боли...
И на света след древното зачатие
рождението да превърна във разпятие. ...