Feb 15, 2013, 5:02 AM  

Раждане 

  Poetry » Other
731 0 6

И аз не знам, и аз не знам,

от сън когато се изнижа,

на листа бял какъв колан

ще вържа, стих да каканижа.

 

Стоя, замислен в тишина,

стоя и чакам как отново

една божествена ръка

ще сложи чаканото слово.

 

И после ще излее в стих

изстраданото през деня ми –

в нощта, когато се родих,

в заченатото ми цунами.

 

А щом стихийната вълна

тук, върху листа ми, премине

на слънчевата светлина

самата муза ще ми смигне.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??