Раждане

Jan 26, 2011, 12:07 PM

Poetry » Phylosophy

602 0 3

В кристалното вибрато на трошащо се стъкло
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч,
недоизтекло зрънце пясък.
От вените на битието се стичат божиите грешки.
Така се раждат хората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Раждане

Искате да прочетете повече?

Random works