Hunterszone (Константин Дренски)
202 61
Jan 26, 2011, 12:07 PM

Раждане 

  Poetry » Phylosophy
632 0 3
В кристалното вибрато на трошащо се стъкло
кънти смехът на отминалите мигове.
Които съм пропуснал безвъзвратно, разпилени
измежду загадките на съществуването ни.
А аз съм блед отблясък на парализиран слънчев лъч,
недоизтекло зрънце пясък.
От вените на битието се стичат божиите грешки.
Така се раждат хората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??