Nov 20, 2014, 11:30 PM

Райска градина 

  Poetry » Landscape
594 0 0

Синее небето над Стара планина,

наблюдател грешен, потънал в захлас,
сякаш отражение далечно на морето
вдъхва уют и свобода!
 
Без посока носят се леко
бели войни без лица,
зеленее се под тях полето,
слънчогледи въртят смело глава.
 
Поклащат се клонки бавно,
целунати от мек ветрец,
разцъфват пъпчици жадно,
готови да дарят прашец.
 
Рекичка игрива съзрях и спрях,
с камъчета голи, приканващи да мина.
Лице измих, не се сдържах,
намирах се в райската градина!

© Миро Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??